Любовь Цай.
 Перевод с болгарского. Иван Теофилов. Дон Кихот.


Куда путь держишь в этот миг?
Штрихом твоя фигура стала,
Но время этот тонкий штрих
Не изогнуло, не сломало.

Куда идешь, мечтатель? С кем?
Ты к мельницам?
Они в тумане,
Их нет, и сам ты, между тем,
Слывешь оптическим обманом.

Добром отмеченный твой след…
Пусть ржа броню изгрызла криво,
Шагай, о странный силуэт,
С конем бесплотным и безгривым!

Шагай отважно, как всегда!
Есть мир людей – в нем нет покоя.
Вдруг на пути твоем беда –
Сердца их путь тебе откроют.




Оригинал:


Иван Теофилов Дон Кихот

Къде си тръгнал, дон Кихот?
Останал само тънка щриха.
О, щриха на един живот,
що вековете не сломиха.

Мечтателю, къде така?
Към мелниците?
Тях ги няма.
Ти сам си - с лъвската ръка,
с оптическата си измама.

В доброто винаги заклет,
звънящ със бронята ръждива -
пътувай, странен силует,
мъдрец на кон без плът и грива!

Приятелю, върви на път!
На тоя свят живеят хора.
Ако ръце за зло те спрат -
сърцата път ще ти отворят...